May 17, 2006, 7:54 PM

Spri se i pomisli 

  Poetry
1149 1 1

Стига! Спри да ме измъчваш
и себе си дори!
Остави ме, поеми по своя път.
Вземи и дъха си от мен.
Не оставяй нищо, което
да ми напомня за теб.
Всичко токова ме боли...
Любовта за тебе беше важна,
ох колко лъжи си изговорил.
Как посмяха устните ти да го изрекат
или е било за нея?
Намесила съм се в чужд живот.
Исках с теб да живея, да се смея.
Всичко е било само в сънищата ми.
Бил си кошмарен сън!
Действителността е далече от мен
както и ти. Тръгни си и ме остави
да мечтая, че любовта спасява и не ранява.

 

© Димитрина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??