Сред тревите
Искам те. Дяволски много те искам!
Вятърът пази леглото ни, виж.
Топли стъбла, предлюбовно притиснати,
чакат и чувстват, че пак ме болиш.
Пак ме болиш като слънце в очите,
пак ме оставяш без дъх и без бог
и подкосяваш нощта в слабините ми,
падам, увисвам във светъл поток.
Светъл поток поприглажда тревата,
кани телата ни там да се сврат.
Аз съм осилчето между краката ти,
ти си метличка за моята плът.
Моята плът е във твоето лоно.
Въздух целува небето над нас,
вика ни горе, където разгонено
стене безумно кълбо от екстаз.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
