Nov 1, 2005, 8:52 PM

Среднощна фиеста

  Poetry
1.4K 0 6
Среднощ е време за пробуждане
на страхове и огорчения.
Навън препускат луди рокери
и заглушават котките на ъгъла.
Среднощ жените вампирясват
от стъпките виновни пред вратите си.
Сърцето ти проскърцва от умора
и го приспиваш с хапче под езика.
И само със нощта говориш,
загърбила изплезения телевизор.
Среднощ на интервю пристигат призраци
и те обсебват чак до утрото.
Изкряква птица в липовите клони
и в тъмното градът утихва.
Страхът от изтощение заспива-
среднощ е всъщност време за умиране.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...