Съблечи кожата си,
изрисувана с хиляди пръсти.
Преглътни дъха си,
попил предсънни смехове.
Прерисувай очите си,
оцветени от чужди очи.
Изтрий от лицето си
спящи до тебе лица.
Измий си ръцете
от плахите, малки ръце.
Съблечи всичко -
смеховете, устните, телата им,
за да ме намериш
най-отдолу.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
