Съблечи кожата си,
изрисувана с хиляди пръсти.
Преглътни дъха си,
попил предсънни смехове.
Прерисувай очите си,
оцветени от чужди очи.
Изтрий от лицето си
спящи до тебе лица.
Измий си ръцете
от плахите, малки ръце.
Съблечи всичко -
смеховете, устните, телата им,
за да ме намериш
най-отдолу.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
