Стана някак си невероятно
Стана някак си невероятно:
как в интимността те преоткрих -
мило, нежно, топло и приятно
брачния олтар с тебе сътворих.
Нашата житейска обиколка,
тръпнеща с хоризонта ясен,
лекичко роди любовна болка,
удържайки пътя ни прекрасен.
Силно е огнището домашно -
твоята любов ме там посреща,
че без нея става много страшно,
няма ли я радостта гореща.
В разговор с тебе – откровен:
диалог, за който все си пиша,
от ценности високи запленен,
с перо, което пък въздиша.
Срещата - реално гениална,
стана път, а той не спира да шепти
и душата ти многострадална
се научи в мойта да лети.
© Валери Рибаров All rights reserved.
