kina (Ракина Радева)
54 933
Jul 15, 2009, 1:10 AM

Старата кукла 

  Poetry » For kids
1026 0 6

Две копчета, зашити небрежно,

потънали във тъжна самота,

устнички, попили безнадеждно

от сивия ден грозота.

 

Измачкан плат, натъпкан със памук,

проплакващ със гласец на птиче,

изцапан вече, хвърлен за боклук,

с лице и тяло на момиче.

 

Захвърлена е тази кукла стара,

разнищена, отритната със смях,

към нея вече никой не посяга,

сама във ътъла събира прах.

 

Усмивка беше някога и радост,

играчка беше в палави ръце,

ала от грубост и небрежност

помръкна нейното лице.

 

Разпръснаха се малките светулки

от пухкавото и добро сърце,

потъпкани от калните обувки,

угаснаха, изгубиха се те.

 

Но слънчев лъч в прозореца надникна

и сякаш трепна малкото сърце,

и сякаш пак щастливо се усмихна

изцапаното грозничко лице.

 

Автор: - РЕНИ  + баба.

 

 

© Ракина Радева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пазя си всички кукли, а вие сте страхотен тандем.
  • приказно...и нашите кукли са на почит...
    много ми хареса, много.
  • Много мили чувства буди този стих.
    Трогната съм от вдъхновението Ви, Кина.
    Посдрави - на Вас и на внучката Ви!
  • БЛАГОДАРЯ ЗА РАЗБИРАНЕТО СТЕФАН.
    ВНУЧКАТА МИ Е ВЕЧЕ ГОЛЯМА, СТУДЕНТКА Е.
    СТИХОТВОРЕНИЕТО Е НАПИСАНО ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ.
    БЛАГОДАРЯ!
  • Браво. Много добре написано. Това може и да бъде олицетворение на много сходни човешки съдби.

  • Добрите стари кукли... Е, моите не са потънали в прах, защото дъщерите ми сега ги "обгрижват". Поздрави!
Random works
: ??:??