Две копчета, зашити небрежно,
потънали във тъжна самота,
устнички, попили безнадеждно
от сивия ден грозота.
Измачкан плат, натъпкан със памук,
проплакващ със гласец на птиче,
изцапан вече, хвърлен за боклук,
с лице и тяло на момиче.
Захвърлена е тази кукла стара,
разнищена, отритната със смях,
към нея вече никой не посяга,
сама във ътъла събира прах. ...