Старата кукла
Две копчета, зашити небрежно,
потънали във тъжна самота,
устнички, попили безнадеждно
от сивия ден грозота.
Измачкан плат, натъпкан със памук,
проплакващ със гласец на птиче,
изцапан вече, хвърлен за боклук,
с лице и тяло на момиче.
Захвърлена е тази кукла стара,
разнищена, отритната със смях,
към нея вече никой не посяга,
сама във ътъла събира прах.
Усмивка беше някога и радост,
играчка беше в палави ръце,
ала от грубост и небрежност
помръкна нейното лице.
Разпръснаха се малките светулки
от пухкавото и добро сърце,
потъпкани от калните обувки,
угаснаха, изгубиха се те.
Но слънчев лъч в прозореца надникна
и сякаш трепна малкото сърце,
и сякаш пак щастливо се усмихна
изцапаното грозничко лице.
Автор: - РЕНИ + баба.
© Ракина Радева All rights reserved.
