Sep 19, 2006, 10:30 PM

СТАРЧЕСКИ ДОМ

  Poetry
1.2K 0 8
Под скъсаните одеяла
стариците
се взират
в шупналия като баница
таван.

И с механична неуморност
една от тях плете покривки
за своите снахи и синове,
които вече месеци

не си я спомнят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Цветков All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъги ...
  • Е, чак толкова стар не съм! (поне се надявам...)

  • които вече месеци

    не си я спомнят.

    сякаш си живял хиляди животи!!!

    или помниш предишните...
    поздравявам те!*
  • Боли ме от тази действителност!
    Тъжно е...
  • Влизала съм само в 1 старчески дом. Ужасни условия. Топла вода имат само във вторник.Таваните и стените наистина са шупнали.На Запад от филмите съм виждала домовете за възрастни хора - приличат на почивни станции или луксозни хотели.Там хората отиват по желание, сигурна съм, за да не се чувстват сами(там никой не гледа внуци и не "помага" на младите доживот).

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...