Стари клетнико, кой съкруши
тези твои коси беловласи?
Беше тръгнал сред дребни души
да потърсиш добро за скръбта си.
Къшей хлебец и чаша вода.
И разбираща топла усмивка.
А когато заситиш глада -
да намериш легло и завивка.
Да си тръгнеш в съня утешен,
че добро си опитал накрая.
Бял вестител от свода свещен
да въздигне душата ти в Рая. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Има такива клетници, които забързания поглед на човека не може да види! Но аз съм благодарен, че Господ винаги ги вижда през очите на Своите добротворци!