Sep 1, 2008, 12:04 AM

Старо време човешко...

  Poetry » Civic
1.2K 1 28

*          *           *

 

Адам стоял и питал в нощта:

- Боже, какво е това... Демокрация?

Тогава Бог дошъл и му довел Ева и казал:

- Ето сега имаш възможност да си избереш САМ жена!

Това е... Демокрация!...

**********************************************************

 

Родих се през... другия век,

а в него хората бяха добри.

Сега не знам кой е човек,

кой е истински, кой е прикрит?

Имаше някакво чувство, човечност,

хората ходеха често на... гости

и без заблудата за глупава вечност,

доволни от малките "работи", прости...

Туй време сякаш е чуждо,

живуркаме някак, едва оцеляваме,

всяка сутрин със страх се събуждам

и после се радвам на своето ставане...

Хората зли, затворени, груби,

всеки захапал парчето от "тортата",

вилнеят гамЕни, пълчища от... луди,

които ни чукат с ножа по портата...

Едва оцеляваш и времето помниш,

в което живяхме задружно,

а сега смъртта почти те догонва

и едва набавяш, което е нужно.

Този свят на заблуда... е далечен за мене,

чужд съм във него, а съм сред свои,

с тъга копнея по старото време,

когато съседа ми за мене герой бе...

Сега го гледам седнал на стълбите,

рови с пръчка в меката пръст,

Държавата в него, в нас... впила е зъбите

и бавно кове за всеки ни кръст...

 

*           *           *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...