Полъхва вятър във лозите,
носи мирис на море.
Над старата ограда люшкат се върбите
и мене древна кръв зове.
Къщата, напукана и стара,
потъва в прах и мрак,
на времето вълшебната отвара
на тленното е страшен враг.
Паяжини по кристалните сервизи,
вази без цветя във тях,
а по пода паднали раздрани ризи,
сякаш са остатъци от нечий грях. ...