Sep 23, 2008, 1:44 PM

статуя

  Poetry
529 0 2

Потънал в мрачно

студена красота,

води самотата

след себе си.

Той е ледено

тъжна мечта.

Не мога само

с любов да

те обичам.

Не мога само

с мъка да

скърбя за теб.

Ти си статуя

красива някъде

в стар, забравен

портрет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не мога само
    с любов да
    те обичам.
    Не мога само
    с мъка да
    скърбя за теб." - Страхотно е!!!

    Във всички стихове имаш много силни моменти, радвам се, че имам възможност да те чета!
  • Не мога само с любов да те обичам. Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...