Стон
В нощ ужасна цигулка тъжно плаче,
мислите в главата ми бушуват.
Знаеш, нещо страшно ще се случи,
моето сърце към тебе няма да лети.
И питаш се защо се случи?
Защо ли нея предпочете ти?
И искаш да се върнеш вече,
моето сърце към друг се устреми!
И плачеш, и умира твоето сърце,
върви при нея - нека те успокои,
при мене нямаш място, знай,
защото заради нея ме остави!
Върви при нея, защо си тук?
Нали това поиска и остави ме напук!
Върви при нея, аз искам друг!
Върви при нея пак напук!
Това поиска и сега боли...
и казах ти, но ти не слушаше, нали?
Е, върви сега и сбогом... до тук...
ти беше с мен... сега съм с друг!
© Николета Попова All rights reserved.
