Стопена усмивка
Усмихната събудих се,
утрото посрещнах бодра,
макар, че преди часове изпрати ме
до зелената ни порта.
Очаквах с нетърпение
отново да те видя, мили.
С водица ледена
умих очите си сънливи.
Шетах неспокойна аз из къщи,
тананиках песничка любима,
дори и баба се учуди,
рече: ''Бабче, колко си красива!''
Малко ще да е да кажа, че се радвах,
защото исках да ти се харесам,
исках, мили, за теб да съм красива...
и тъй зачаках още по-нетърпелива...
Разсеяна и замечтана
върших уж нещо си, а беше нищо,
като дете все през прозореца надничах,
та да не би и ти от нетърпение по-рано да ме вземеш...
Турих някаква премяна,
малко грим, целунах баба
и затичах се към нашата порта...
тичах, не - летях, усмихвах се на всички хора...
И ето те! Веднага разпознах ти силуета.
Пристъпвах запленена, не познавах ни пътеки, ни шосета...
просто към теб се носих от щастие опиянена!
Доближих те кротка,
потърсих погледа ти със надежда,
а ти дори не ме погледна -
бях ти сякаш непозната, нахална, даже грозновата...
Усмивката ми се стопи,
премяната ми стана роба...
усещах колко смешна бях дори
при жалкия ми опит да те заговоря...
Замълчах и аз с обида,
до теб вървях, не - влачех се едва,
разбрах - от миналата нощ не бе останала следа...
и знаех тази, че сама ще си отида...
утрото посрещнах бодра,
макар, че преди часове изпрати ме
до зелената ни порта.
Очаквах с нетърпение
отново да те видя, мили.
С водица ледена
умих очите си сънливи.
Шетах неспокойна аз из къщи,
тананиках песничка любима,
дори и баба се учуди,
рече: ''Бабче, колко си красива!''
Малко ще да е да кажа, че се радвах,
защото исках да ти се харесам,
исках, мили, за теб да съм красива...
и тъй зачаках още по-нетърпелива...
Разсеяна и замечтана
върших уж нещо си, а беше нищо,
като дете все през прозореца надничах,
та да не би и ти от нетърпение по-рано да ме вземеш...
Турих някаква премяна,
малко грим, целунах баба
и затичах се към нашата порта...
тичах, не - летях, усмихвах се на всички хора...
И ето те! Веднага разпознах ти силуета.
Пристъпвах запленена, не познавах ни пътеки, ни шосета...
просто към теб се носих от щастие опиянена!
Доближих те кротка,
потърсих погледа ти със надежда,
а ти дори не ме погледна -
бях ти сякаш непозната, нахална, даже грозновата...
Усмивката ми се стопи,
премяната ми стана роба...
усещах колко смешна бях дори
при жалкия ми опит да те заговоря...
Замълчах и аз с обида,
до теб вървях, не - влачех се едва,
разбрах - от миналата нощ не бе останала следа...
и знаех тази, че сама ще си отида...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Ще се намери истинския който ще те види в цялата ти карсота. Трогна ме. Поздравления!!!
