Страх от тебе
Ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо?
Ами ако утре някъде те срещна,
дали отново ще ти бъда смешна?
Нима на теб съм писана да бъда!
Та това е най-страшната присъда!
Защо сърцето ми те иска,
не му ли стига болка, че така те стиска?
Свикнах без тебе, но остана вътре като бреме!
Днес мога само да мразя!
Сърцето зад стени да пазя!
Откакто си тръгна, на никой вече не бях аз длъжна!
Страдах, плаках!
Преживях го!
Направих го!
Скрила бях се във черупка,
но сега съм смела без преструвка!
И силна съм днес, благодарение на вчера!
Пред никой аз не треперя!
Имам сила, все пак от омразата съм пила!
Но ако днес те видя пак?
Ще потъна ли отново в мрак?
Ами ако бъде утре,
нима от теб ще се страхувам, като мръкне?
Най-големият ми страх си ти!
Ами ако се върнеш и сърцето реши да прости?
Аз знам, то няма да мисли!
Ще изпитва само чувства чисти!
И в крайна сметка любовта ми пак ще бъде тикната във клетка!
Любовта ми бе несподелена.
По тебе бях толкова опиянена!
И изпадам пред дилема!
Почвам пак да мисля за ужасяващата тема!
Ако някога поискаш прошка?
А аз ти я дам...
Ще стоя пак на земята,
в сълзи и болка облята!
И страшна тема си и не ща да мисля!
Сърцето само теб ще иска!
А любовта зловещо пак ще ми се киска!
И пак в лош спомен се заравям,
като знам за тебе всичко на мига оставям!
И пак се аз замислям
и опитвам се да го подтискам!
Чувството за гняв изпитвам!
И съм слаба как в мислите си те притискам!
И се питам...
Ами ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
© Ивелина Господинова All rights reserved.
