Страхувам се
Когато срещнеш любовта...
Внезапно всичко преобръща тя.
Но пак се питаш истина ли е това,
или било е поредната лъжа?
Да срещнеш твоето момче,
да бъдеш с него в нощното небе.
Да споделиш мечти и грехове,
както в хилядите митове.
Внезапно питаш се: Къде
то, сърцето, ще ме отведе?
Дали към нови стихове,
или вълшебни мигове?
.........................................
Ако душата ми е нощ красива,
Луната свети, Слънцето се скрива.
Звезди проблясват в пълен мрак,
ала това им стига - те падат бавно пак и пак.
В търсене на своя брод...
Стои пред тебе тази, новата любов,
като луна непоклатима.
И питам се след тази зима?
Когато дойде, лято ще се върне пак.
О, сърце погнило, дай ми знак!
Да пристъпи ли момчето твоя праг?
Усещам как се губя бавно в истина една.
Страхувам се от себе си,
а другата в мене пита: Докога?
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
