Feb 23, 2007, 2:04 PM

Страхувам се...

  Poetry
1.7K 0 27

Щастлива съм със теб, и малко тъжна...
Понякога страхът така ме дави,
макар и да не го показвам външно.
Макар ти нищо да не си направил.


Обичаш ме, казваш, но аз съм такава
и истини слагам в кавички.
Не вярвам на думите - празни слова са,
щом сърцето е казало всичко.


Събрала съм в себе си тиха вина.
В косите ми рано разцъфнаха вишните.
Ти още ме мислиш за силна жена,
(а аз се страхувам от нищото).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...