Щастлива съм със теб, и малко тъжна...
Понякога страхът така ме дави,
макар и да не го показвам външно.
Макар ти нищо да не си направил.
Обичаш ме, казваш, но аз съм такава
и истини слагам в кавички.
Не вярвам на думите - празни слова са,
щом сърцето е казало всичко.
Събрала съм в себе си тиха вина.
В косите ми рано разцъфнаха вишните.
Ти още ме мислиш за силна жена,
(а аз се страхувам от нищото).