Странен сън...
Странен сън...
На сън видях те... ти дойде,
поведе ме към път безкраен,
нещо опита се да ме спре,
но аз вървях по коридора тъмен.
Не знаех накъде ме водиш,
дали щастлива щях да бъда там,
ти мълчаливо все до мене бродиш,
не чувах дума, не виждах ни искрица плам.
Студени тръпки тялото побиха,
забравих що е топлина,
очите с тъмнината свикнаха,
щом пролука светлина съзрях, заслепи ме тя.
Студът в жар превърна се,
в жар ли? - НЕ, в бездна май,
за миг назад обърнах се...
разбрах, че това е моя край.
Пронизващ вик... и пот обля ме,
очите си отворих втренчено,
"оХ, сън е..." - мисъл облада ме,
сгуших се в завивките уплашено.
© Мария Амбова All rights reserved.
