Страница от Живота
Не казвай нищо. Сам поисках аз да се редят тъй дните мълчаливи.
И слънцето от високо да блести, когато тъжни са очите.
Аз знам, усмивката ще дойде с онзи дъжд,
когато Есента рисува по белият ми лист хартиен.
Мастилото е свършило отдавна.
Разлей в чашите ни вечно откровение.
Пропаднаха оковите в дън земя.
Не беше сън - сънят за моето себепрезрение.
Преди аз вярвах... всъщност вярвам и сега
в онази дъга на мълчаливото търпение!
........................................................................
Онези важни неща, които всеки ден подминаваме.
© Петко Петков All rights reserved.
