Страст влиза в мен.
Дълбоки устни те поглъщат.
Разгонени мисли долитат.
Треперещи огнища се клатят.
Две очи в мрака.
Гап, сянката ти.
Докосвам образа ти.
Топя се пред морето.
Говоря с трепети.
Ще опитам всяко парче от тялото ти.
Всяка реална истина.
Ще намеря образа ти на хартия.
Но намерих теб.
В скута ми стоиш.
Топля те.... сякаш съм статуя.
© Десислава Танева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
