Студена вода
Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид.
Подадох му едра банкнота.
Клошар, мръсен, отдавна немит,
пакета цигари му дадох с охота.
В автобуса билетът е лев.
Два подадох и ресто не исках.
Като сардели, човек до човек...
Щастлив, в прозореца аз се притисках.
Раздавах пари. А те бяха малко.
Реших: за днес толкова стига.
Много ще бъде така, изведнъж,
щастие пълно, за душата загнила.
От автобуса грубо ме сритаха.
Нямах стотинки, дори за билет.
Тръгнах си пеш. Краката отичаха.
Но ги имах: роден съм с късмет.
Пари ми поиска просякът на ъгъла.
Нямах. Обясних му това.
Заплю ме. И ме прати в пъкъла.
А красивия облак обля с вода...
© Ник Желев All rights reserved.
