Студени стъпки
Студени стъпки там, зад моя праг.
... Навярно на вратата ще похлопат.
Ще трябва да отворя, няма как -
нозете морни трябва да се стоплят.
И всеки скитник, дръзнал в късен час
от път далечен тук да се отбие,
ще има хляб, тъй, както и за нас,
и глътка вино, щом реши да пие.
Ще има кой да го изслуша, утеши,
сълзите да изтрие с топла дума,
в мига, в който тръгне да върви -
вода да плисне му по друма.
За мене само няма в този свят,
ни огън, нито пък утеха
и ще се скитам сякаш в несвяст,
наметнала скръбта за дреха.
© Таня Панайотова All rights reserved.
