Цикламена луна ме вика,
а животът казва ми довиждане.
Стига ли? Студът не стига
за едното, вечното заспиване.
Март. Жени. Вихрушки...
и фрагмент от някаква космичност.
Зимата ме със целувки
и по здраво праща, и по живо...
Към онази пролет недодялана,
дето прекалила е с парфюма.
А нощта мастилено-окаяна
ме изтърква от живота с гума. ...