Aug 29, 2007, 12:10 PM

Сухите сълзи

  Poetry
1K 0 1

       Сухите сълзи


Коварна е понякога съдбата.

Колко болка може да ти причини!?

Дори цялата болка на земята

да изсипе в слънчевите летни дни.


Колко сълзи можеш да излееш

в леглото, останало студено!?

Където вече няма никой,

където е сърцето, до болка ранено!


А когато вече свършат всичките сълзи?

Какво ще стане след това!?

Не искам в стаята самотна

и аз самотен да умра !


И ето, че идват сухите сухите сълзи.

Казват, че от тях боляло много.

Но май това са скапани лъжи,

на хора с разбити мечти.


Сухите сълзи са нещо тъжно.

Изпразнени от всякаква емоция.

Куп разхвърляни вестници

със поредната фалшива промоция.


Сухите сълзи са нещо странно.

Плачеш, а не си личи.

И дори не свеждаш поглед

пред погледите на хорските очи.


Но през тях се вижда самота

и любов, удавена във алкохол.

Сякаш резервата на футболна звезда

ти отбелязва кърваво-фамозен гол.


Куп разхвърляни вестници

подмята вятърът навън.

Това изцяло те разтърсва,

сякаш те поваля гръм.


Нима това са сухи сълзи

от чуждо сърце, изстинало от самота;

от нечии празни, тъжни очи;

от нечия чужда, но позната съдба !?


Тогава се оглеждаш със поглед изумен.

Цялата улица е в разхвърляни вестници.

Вятърът безцелно ги подмята навън,

сякаш иска от тях да почете.


Сухи сълзи има навсякъде!

Любов & самота по целия свят.

Любов, която ще срещнеш някъде

и нов живот, от мрака излят,

но не на този свят!


      Nick Dracula                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам думи просто..малко е да кажа,че е много,ама много хубаво..

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...