Появи се отново светулка.
Хвърчи на воля и свети.
Вкъщи изпращаме булка,
получава ценни съвети.
Свекървата да уважава,
мъжа си да обича,
майка и баща да не забравя,
след свекъра да тича.
Гледа момичето изумено,
вирва носле - ще му мисли после,
посреща своето момче
с туптящо от щастие сърце.
Няма страшно щом вярва на две мъжки ръце.
Вятърът си играе с кумовото перце.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
