| Снощи аз видях светулка в локвата с вода.Онзи дъжд бе измокрил нейните крилца.Приближих се аз до нея, взех я във ръкаи загледах се през сълзи в крехката снага.Запълзя полеко-леко, до пръста ми стигнА.Не успя да литне смело с мокрите крилца.Позатоплих, изсуших я,опитах се да я спася, но... фенерчето загасна,настъпи И смъртта........... И досетих се веднага,знак ми даде тя,че идва юни, на полятажътва е дошла! (по действителен случай:)) |
© Анета All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
