Apr 10, 2007, 12:16 PM

СВИРИ, ЩУРЧЕ...

  Poetry
1.9K 0 30
                         Свири, щурче...


В душата бяла мръзнат парещи милувки...
и крие се в зениците ми сянката на спомен,
едно щурче засвирва плахо с своята цигулка,
а всеки звук е трън в сърцето ми забоден!

Свири, щурче, светулките ще ти припяват,
на вятъра за мен разказвай в тъжна песен,
че тръпнещите устни в мрака онемяват...
отправящи молитви тихи в взор небесен...

Със лунен лък свири и с моя глас запей,
в мастилен сън разливай нежния ми зов...
надеждата за обич в звънки ноти разпилей
под прозореца на моята изгубена любов...


09.04.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • защото много ми хареса, ще си позволя да те приветствувам с нещо споделено:

    не чуваш ли




    отдай ми се
    за да ме имаш
    не връщай
    времето назад
    във погледа ти
    виждам зима
    обръщаш гръб
    в утробата
    на вечерния хлад
    и залеза красив
    не те интересува
    какво направих с теб
    защо
    кога
    усетих те
    и ти повярвах
    чак когато
    на изгрева
    съзрях надежден лъч
    и гмурнах се в покоя му
    за да те питам
    не чуваш ли
    щурчета как звънят
  • Страхотен стих, Белоснежке!
  • Сърдечно благодаря, приятели!
    Подарявам ви безброй белоснежни усмивки!
  • Много актуални и нежни стихове! Поздравления!
  • Чудесно е твоето щурче, Гергана!!!

    Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...