Nov 26, 2005, 9:25 PM

Свобода

  Poetry
992 0 1

Защо си ти толкова коварен
и душата ми без жалост поквари?
При нея ти отиде и с мене се сбогува...
Сбогува се с толкова обиди във сърцето
нима аз бях за теб една играчка,
която да тормозиш и убиваш,
да убиваш и с отровен нож да ме пронизваш
без жалост, без срам  да ми се подиграваш...
Мразя те... защото ме унищожи,
унищожи моята същност, душата ми...
Сърцето ми с нож разсече на две-
едната половина остана в теб, а другата в мен...
Не мога повече така - върни ми същността,
върни ми радостта в живота... и си върви...
Остави ме... с мен повече не бъди...
Друга намери да ти се подчинява,
а мен на свобода ме пусни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти сама се лишаваш от свободата си. Той, коварният, си е тръгнал. Тръгни и ти по своя път. С половин сърце? Е, ти ще го изпълниш с обич...
    А омразата самоунищожава! Не мрази! Обичай! Обичай живота си и той ще ти отвърне със същото - ще те заведе при любовта...

    (Редактирай коментара си след произведението си - има много грешки. Сигурно си бързала... )

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...