Jan 7, 2015, 11:27 AM  

Свят от нещастие 

  Poetry
463 0 2

Свят от нещастие

 

Мракът се спуска със студ над гората,
последван от вятър с духа на нощта.
Покрита от облаци шепне луната.
Скита се в сенките черна душа.


Вятърът шепне там с думи незнайни,
навред в планините, из дебри безкрайни.
Земята, покрита от мрак, чернота.
Ехти из гората и песен в нощта.


В небето широко изгряват звездите,
но облаци черни разпръскват тъма.
И скитат се бавно в гората душите,
вовеки проклети от скръб, празнота.


Свят от нещастие, смърт и тъга
покрива ни всичките с гъста мъгла.
Ще скитаме вечно по тази земя,
ще тънем завинаги в таз самота.

© Несъществуващ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и на двама Ви.Не очаквах толкова скоро, след появата на нещо мое тук, то да бъде отразено!
  • Много добър образец за готическа поезия! Поздрави!
Random works
: ??:??