Свят от нещастие
Свят от нещастие
Мракът се спуска със студ над гората,
последван от вятър с духа на нощта.
Покрита от облаци шепне луната.
Скита се в сенките черна душа.
Вятърът шепне там с думи незнайни,
навред в планините, из дебри безкрайни.
Земята, покрита от мрак, чернота.
Ехти из гората и песен в нощта.
В небето широко изгряват звездите,
но облаци черни разпръскват тъма.
И скитат се бавно в гората душите,
вовеки проклети от скръб, празнота.
Свят от нещастие, смърт и тъга
покрива ни всичките с гъста мъгла.
Ще скитаме вечно по тази земя,
ще тънем завинаги в таз самота.
© Несъществуващ All rights reserved.
