Сякаш дишам
Днес само на мълчание мирише.
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми.
Сред белите талази на пранетата,
излитащи от мрака на балконите
се лутат окованите ви прелети,
момичета,
със сребърно в короните!
И виждам как по дланите ми бавно
следите от безсилното юмручие
вдълбават нови линии - на старост!
Жигосват с примирително беззвучие...
Но колкото и мъчно да изплува
червената ни кръв от наште вени...
все сили ни остават да целуваме,
дори и през преглътнатост солена!
Все сили ни остават да прегръщаме,
макар и с понабръчканите длани!
Защото сме способни на завръщане,
през болките на скритите ни рани...
............................................................
Днес глътка въздух тихо ще поема
от плахата високост на терасата.
ЩЕ го прегърна. С обичност солена...
ЩЕ сложа пак
покривката на масата...
© Катя All rights reserved.
Поздрави за стиха ти, Катя!
