Sep 23, 2018, 11:58 PM

Събеседник

  Poetry
505 0 1

 

 

 

 

Здравей! Не се познаваме,
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ
този стих банален ...

 

Щом тук се спря,
значи си самотен като мен
и търсиш нечия душа
в дигиталния ни свят студен,
която да ти разведри деня
с любовна или птича песен ...

 

Но аз сам се нуждая от това
и със строфи ти ръка подавам - 
ако останеш с мен докрай
да съм ти утро не обещавам,
само тихо ще ти благодаря,
че има с кой да разговарям ...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...