Nov 23, 2006, 11:55 AM

Събирам в шепите си светлина 

  Poetry
707 0 11

Събирам в шепите си светлина,
с очите си я галя...зазоряване,
пропукано е тъмното небе, блести
и пръска светлина, запяло утрото.
Красиво е, да искаш и за другите
да видят прелестта  на слънцето!
Не трябва да се губя из посоките,
когато вярната  е във сърцето.
И нека всеки лъч до всеки да достигне!
С отворени очи ще го дочакам,
ще вярвам, че обичта му ще достигне,
да ми прости... и аз ще се усмихна!
И ще закича облаците сиви с обичта си,
ще изсветлеят розови и чисти.
Небето ще измия със сълзите си,
и ще се моля... дано да ми прости!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??