Събирам в шепите си светлина
Събирам в шепите си светлина,
с очите си я галя...зазоряване,
пропукано е тъмното небе, блести
и пръска светлина, запяло утрото.
Красиво е, да искаш и за другите
да видят прелестта на слънцето!
Не трябва да се губя из посоките,
когато вярната е във сърцето.
И нека всеки лъч до всеки да достигне!
С отворени очи ще го дочакам,
ще вярвам, че обичта му ще достигне,
да ми прости... и аз ще се усмихна!
И ще закича облаците сиви с обичта си,
ще изсветлеят розови и чисти.
Небето ще измия със сълзите си,
и ще се моля... дано да ми прости!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
