Съдбата на човека
Изровено от старите ми тетрадки
от ученическите години
Съдбата на човека
Да бягаш, да се криеш, да залягаш,
крака да влачиш и опитваш пак,
не ще да можеш да избягаш
от твоята съдба и твоя знак.
Кръстът твой е на челото ти изписан,
макар за смъртните да е незрим,
не можеш ти с гума да го триеш,
той пак за теб ще е непобедим.
Ще тегне на челото като котва,
отпусната в бурното море,
ще дращи мислите ти като котка,
ще плаче в теб като дете.
И някога, когато камбанен звън
за теб простене и те призове
той, кръстът твой не ще да те остави-
ще легне с теб и с тебе ще умре.
© Мери All rights reserved.
