СЪДБО МОЯ !

                Съдбо моя! Чуй ме ти!
                Що ми прати таз беда?!
                Рукнаха любов, мечти!
                Не остана и следа!

                Няма весел детски смях,
                татко, мама и любима!
                Колко мъки изживях
                в лютата студена зима?!

                Съдбо моя! Туй ли аз
                съм заслужил с труд и воля?
                Що творил съм ден и час
                и във радост, и в неволя!

                И съм учил и съм бачкал,
                не съм спирал до зори!
                Трудностите съм премачквал!
                Гладен съм стоял дори!

                Съдбо моя! Що ти сторих,
                та жестоко ме наказа?
                В ад душата ми затвори!
                Вля в сърцето ми омраза!

                Съдбо моя! Колко още
                ще наказваш мен горкия?
                Колко тежки дни и нощи
                Аз горчилката ще пия?

                Съдбо моя! Не разделяй!
                Не разбивай ти сърца!
                Моля те! Не ми отнемай
                мойте обични деца!

                Съдбо моя! Дай ми сили!
                Дай ми огън и кураж!?
                И при образите мили
                скоро да се върна аз!

                Съдбо моя! На колене
                аз те моля с ясен лик!
                Моля те! Бъди със мене
                във решителния миг!

                Съдбо моя! Не ми вземай
                най-прекрасното в света!
                Моля те! Не ми отнемай
                вярата и любовта!