Sep 6, 2018, 2:34 PM

Съединението

  Poetry
1K 0 0

ОБЕДИНЕНИЕТО

Хиляди жертви се дадоха,
за да я има България.
Хиляди сърцата си раздаваха
за Обединена България.
„Обединението прави силата.“
За него мечтаехме
и го постигнахме.
Но...
Защо винаги нещо ни пречеше
да бъдем обединени и силни!
Станахме противното вече -
разединени да бъдем безсилни.
На лагери ни разделиха,
на групички, поеденично,
човешкото в нас убиха
преднамерено, точно, цинично.
Защо?
Къде си ,българино, избягал?
И от там дори разединяваш.
Какво чужбина ти предлага,
че родното огнище предаваш?
За причините не ще се впускам,
за да не разединявам и аз.
Искам да помним годините,
когато падаха като снопове житен клас
със зов „Смърт, или свобода!“.
Искам да не казваме „Тая държава“,
или „Вие там – народа“
а „Моята родина България“,
„Моят героичен народ“. Тогава
ние – българите ще я възродим.
Ние ще сложим началото.
Ние ще я обединим
и ще бдим над цялото.
Ние – българите ще я осветим
и поставим високо между всички държави.

06 09 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...