Тайно в душата си крехка тая
болки и радости несподелени,
сега пред теб я разголвам докрай,
показвам ти чувствата в мене стаени.

А ти ме отблъсна безстрастно, без жал,
единствен ми беше и ти ме остави,
след теб да заплача не мога, но знай,
че мъка и скръб сърцето поквари.

Раздяла поредна, еднакъв финал,
отново съм губеща в тази игра,
върти се животът, един кръговрат,
лукаво поднася шега след шега.

И плаках, и страдах,  и в ада горях,
в горчилки се давех, но смисъл какъв?
Животът е театър, сълза после смях,
приемам го просто, какъвто - такъв.