Jan 21, 2009, 1:36 PM

Сълзи

  Poetry
1K 1 9

Сълзите ти - моята река на щастието.

Не ще получиш опрощение дори след тях,

не прощавам Аз, а Господ.

Помисли си.

Заслужаваш ли ти прошка от Него

или непростим е Твоят грях!?

Не зная - съдник не съм;

А как ми се искаше да бъда...

 

Сълзите ти - моята река на възмездието.

Не се срамувам от Твоята смърт,

ще умреш само Ти,

а болката в Мен доживот ще гори!

Заслужаваш ли Ти прошка от Мен!?

Не! Непростим е Твоят грях.

Аз вече Твой съм съдник;

А как ми се искаше да не бъда...

 

Сълзите ти - Твоята кръв по Мойта ръка.

Не ми се живее вече след Теб,

целият свят огромна е пропаст!

Аз ще живея винаги,

а отново не ще родиш се Ти!

Заслужавам ли Твоята прошка

или непростим е Моят грях!?

Не зная - Ти съдник си;

А как ми се искаше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сълзите ти - Твоята кръв по Мойта ръка." - !!!

    Всеки човек е роден да обича и да бъде обичан, а най-големия Божи дар е прошката!
    Поздрави и прегръдка, Ник!
  • Съдник?...А уж е милостив?И е любов!?
    Ники - болка е стихът ти!Преживяно!
    Поздрави!
  • Нели дано думите ми да са ти хареасали!
  • Ники!
    Думите ти... Господ е съдник, и всичко вижда, но не всичко прощава...
    Пак ще се върна, да си го прочета.
  • малииииииииии...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...