Сън...

Сън...

Щастлива съм, когато си до мене,
да усещам опората ти нежна.
Иска ми се аз да зная, че след време
любовта ни ще остане вечна!
В очите твои виждам аз тъгата,
която казва ми безброй неща!
Страхуваш се, че може би не ще успееш
да ме направиш най-щастливата жена в света...
Казваш ми, че ме обичаш, а след това
съмнения обземат твоята душа!
"Обич ли е?... А може би заблуда?!" -
питаш ме тихо в нощта!
С тези думи трудно аз заспивам...
често със сълзи в очи...
Нима нормално е да се съмняваш
какво съм аз за тебе и дали
с мен са свързани твоите мечти?!
Заспивам бавно с болка в сърцето...
А в моя сън изплува една гора...
тъй тиха и красива, символизираща любовта!
А дърветата спокойни, погалени от есента,
короните си златни те полюшват
и донасят ми от теб вестта!
Тръгвам аз по пътя прашен
с гордо вдигната глава...
крещейки силно твойто име
аз викам те: "При мен ела!"
Ти заставаш срещу мене с широко разтворени ръце.
Приканваш ме в тебе да се гушна,
да целуна любимото лице!
Силно притисната в тебе,
чувам твоето сърце...
Ти нежно галиш ме и целуваш...
радваш се, че си с мен...
... че съществуваш! ...
Нежно гушкаш ме на зелената поляна
и слагаш в косите ми цветя...
казваш ми, че ме обичаш и че
за теб съм принцесата на таз земя!
В тоз момент черна буря пуска своите пипала,
слънцето тъй огнено и жарко, заместено е от дъжда!
Светкавици прерязаха небето и гръм мощен разлюля
нашата постеля мека, покрита с трева!
... В тоз момент очи отварям...
До мен те няма, но защо?!
Разбирам, че всичко туй - сън било!
Ах, как те искам аз наяве и насън...
Така мечтая вечно твоя да съм...
В утрото красиво виждам твоето лице...
слънцето небрежно гали ме сякаш с твоите ръце!
Искам силно аз пред всички да изкрещя:
"Обичам те! Ти си моят сладък сън и сбъдната мечта!"