Криле на птици идват във сня ми
с прогизнали от дъжд пера,
Луната, сякаш моя сън да хване,
протяга светлина...
Небето тежко май се задушава
от облаци и гръм
и с вик червен прозорците ранява
във моя сън.
Парченцата стъкло разливат плач от болка...
като отхвърлени деца...

А аз съм толкова далече 
                                   и не мога
от този ураган да ги спася!


Загиват неми, още неродени,
и не помилвани от дъжд слънца
и блъска с уплах в побелелите ми вени,
хукнала нанякъде кръвта....

Криле на птици идват във съня ми,
с прогизнали от дъжд пера....
А в мене просто място не остана,
където да ги приютя.