Сън

Sep 29, 2006, 7:22 PM

Poetry

625 0 1

Криле на птици идват във сня ми
с прогизнали от дъжд пера,
Луната, сякаш моя сън да хване,
протяга светлина...
Небето тежко май се задушава
от облаци и гръм
и с вик червен прозорците ранява
във моя сън.
Парченцата стъкло разливат плач от болка...
като отхвърлени деца...
А аз съм толкова далече
и не мога ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън

Want to read more?

Random works