Сънувай ме...

Сънувай ме...

В твоя сън съм обичайният ти гост,

идвам тихо, а без сбогом заминавам.

За да стигам аз до теб, ти изградил си мост,

по който всяка нощ тихичко минавам...

Сънувай ме, но не ме оставяй

на вратата, чакаща след този мост.

Отвори ми, моля те, не ме предавай...

И тази нощ да бъда твоят гост.

Сънувай ме, за да не ме забравиш.

С радост сещай се за миналите дни.

Винаги отключвай, бездомна да не ме оставиш

и кротко на постелята копринена легни...

Аз ще дойда и ще те прегърна,

ръцете пак ще стоплят хладната ти плът,

безсилна съм аз времето да върна,

но нека щастливи да сме за последен път...

Аз ще си отида, обещавам!

Ще побягна далеч от хорските лъжи.

Аз никога никого не наранявам...

и все моето сърце тъжи...

Честно ли е, кажи?...