Не всеки, който е обичал
може да се влюби отново.
Постоянно търсят очите
и питат сърцето дали е готово.
А то, горкото, търси утеха
затворено зад четири стени.
Никой не му дава подкрепа,
но не пуска на воля скрити сълзи.
И когато някой го попита
съществува ли истинска любов.
То ще каже, ''Може би има,
но стопанинът ми още не е готов."
© Явор Перфанов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
