Рони се песен от небето,
отронена от сърцето.
Дъждовни капки от очите струят,
те са руини от дъждът.
Любовта се усмихва,
ражда се като сълза.
Сърцето ми пее
с повейте на любовта.
Пее ми сърцето,
и звучи гласът на детето.
Как изригна в небето,
моето сърце напето.
С удара на сърцето
Божий глас се чу от небето.
И прошепва морето,
отронена песен от сърцето.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
