Рони се песен от небето,
отронена от сърцето.
Дъждовни капки от очите струят,
те са руини от дъждът.
Любовта се усмихва,
ражда се като сълза.
Сърцето ми пее
с повейте на любовта.
Пее ми сърцето,
и звучи гласът на детето.
Как изригна в небето,
моето сърце напето.
С удара на сърцето
Божий глас се чу от небето.
И прошепва морето,
отронена песен от сърцето.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
