Jan 4, 2014, 7:16 PM

Сърце 

  Poetry
766 0 13
Само ти ме разбираш, сърце –
ти си моят най-близък приятел;
и щом в грижи навъся лице,
и когато съм странен мечтател.
Като рана дълбаеш гръдта
с тези удари - чувствени, силни...
Непокорна е с тебе плътта –
вдъхновява се, кипва на вино...
Щом обикнеш – стихия си ти,
ако мразиш - на две се разсичаш,
казват, никога ти не болиш,
но изгаряш във чувствата всичко... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??