Сърце
Само ти ме разбираш, сърце –
ти си моят най-близък приятел;
и щом в грижи навъся лице,
и когато съм странен мечтател.
Като рана дълбаеш гръдта
с тези удари - чувствени, силни...
Непокорна е с тебе плътта –
вдъхновява се, кипва на вино...
Щом обикнеш – стихия си ти,
ако мразиш - на две се разсичаш,
казват, никога ти не болиш,
но изгаряш във чувствата всичко...
Ти си моят житейски пулсар
и вулкан на кръвта – жарка лава,
всеки миг в мен играеш комар
и страха с дързостта побеждаваш...
Заговориш ли, млъквам на глас,
само с удар един разгадаваш,
в този миг ми е нужен байпас
от надежда и обич, и вяра...
Като страж си в съня ми дори,
бдиш на пост неуморен отляво
и застрелваш с туптежи вини,
но проникне ли в тебе забрава –
непрогледна, студена мъгла
умори ли ехтящия ритъм
и те спре със вика на тъга -
аз те моля – да биеш опитай...
© Михаил Цветански All rights reserved.
