Сърце за обич
Прегризаната ми душа във мене стене.
Прешива всичките си грехове.
Отчуждена рана като писък там белее
и чака да ми стане бреме.
Поскърцват всичките ми вопли.
Надигат се на пръсти в суета.
Една изстрадала душа линее
за мъничко любов в красива светлина.
В кървящи стонове прегръщат се любови.
През мен преминали некоронясани крале.
Пресичат нежността ми като роби,
потребни само на продажните си умове.
За тях не искам да се моля.
Ще се превърнат в прах, щом стъпча ги с нозе.
За теб, любов, аз искам да възпея
кристално чисти нови светове.
Ще те създам от нищото с криле от слънце.
Ще те рисувам с пламнали ръце.
Ще ти попея с хор от ангели небесни.
За теб аз ще напиша бисерните си редове.
Ела при мен вълшебна и красива.
Прегърни с утеха страдащото ми сърце.
В унес ме напивай с дъх на старо вино
и с нежност ме завий като перце.
© Таня Кирилова All rights reserved.
