Jan 26, 2007, 3:54 AM

Сърцето ми...

  Poetry
1.8K 0 3
Сега изричаш слова на нея,
казани преди на мен... но знай,
че когато убия спомена за теб,
аз същото ще направя и със сърцето,
което ти принадлежеше.  Ще обичам друг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш добро начало, просто не се отказвай и чети!

    И аз съм така, все още чета и се уча
  • Кити,благодаря много за коменнтарите ти!Повярвай за мен значат много,тъй като съм нова и честно казано , мисля че не мога да се сравня с никой тук ;( ,всички пишета прекрасно!
  • Добре дошла!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...