Последен поглед, болката гори ме,
последното – Обичам те, прости!
Болят ме спомените ни красиви,
болят ме днешните и бъдещите дни.
Желание едно. Да не е в теб тъгата.
Щастлива и усмихната да си.
А аз ще бъда с болката и самотата,
и с плувналите ми в сълзи очи.
Сбогуването не е знак за края.
Едно сърце за тебе ще тъжи.
Една любов, тъй искрена и чиста,
остатъка от дните ми крепи.
© Христо Костов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
