Jul 31, 2005, 11:44 AM

Сърцето, милото

  Poetry
1.2K 0 4

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!

Сърцето е чисто, невинно-
то само нежно обичаше.
За душата е злато свидно
и на друго сърце се обричаше!

А вие така жестоко го отнехте,
остана празна дупка да кърви.
Защо, защо ми го взехте,
не го оставихте да полети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сани,не ми е работа да се меся в този спор,но поне имай малко уважение към творчеството на многото по-добри от теб. Аз също мисля,че до известна степен си копирала от стиха на Веска.
    И няма нищо вярно в това,че стиховете в сайта си приличат!
    Това са пълни глупости!!!
  • Леле, боже! Веси, ти ако вземеш да сравняваш стихотворенията в този сайт.....половината ще са сродни! Така, че не си мисли, че те копирам, защото дори не бях ти прочела стихотворението! Никои не е виновен, че така се получава... :/
  • Първия ти куплет е изцяло взаимстван от стихотворение ми "КАКВО ТИ СТОРИХ,ЖИВОТЕ" публикувано преди 2 дни тук.!
  • Мартина, радвам се че ти е харесало! Писателче, това което си написал по- горе, изобщо не може да се сравнява с моето стихотворение, така че не се подигравай!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...