Oct 16, 2018, 4:52 PM

Сърцето разкъсано вече го няма 

  Poetry
330 0 0

СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА

 

Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.

 

А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше.
Притисках го и с усмивка се изправях.
Тя скулите ми настървено, ядно дереше.
Но аз умишлено със себе си се гаврех.

 

Не зная, дали другият изобщо разбра,
какво душата ми на парчета разкъсва.
Важното беше, че моите мъртви уста
казаха „Да“ и в Бога се прекръстиха.

 

Бях му добър в дните трудни другар,
но обич не дадох и обич не исках.
Всичко изживях пред лъжовния олтар.
Дни и здраве пред него разплисквах.

 

Времето за мен бе тъжно... бе спряло,
застинало в глухонямо равновесие.
Изпълних дълга си. Младото си тяло,
без душата и сърцето, ти поднесох.

 

Тогава не се замислих – излъгах себе си.
Премина животът... в съжителство нямо.
Не предаде душата ми любовта си.
Но сърцето разкъсано вече го няма.

 

16 10 2015

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??