Сърцето си с часовник замених
Разголена до празно суета
над пъстрите неони се надвеси:
студената отрова на нощта
ръми в душите тихо, като есен...
Живеем етажирано, комфорт
усуква ни във примка от жестокост.
На асансьора стъкленият под
научи ме да гледам отвисоко.
Мечтите си покрих със ярък лак,
под скъп парфюм си заглуших надеждите.
Прилежно, в папки с делничен печат,
по аксиоми, себе си подреждам.
Сърцето си с часовник замених:
по точен график пулсът ми засрича.
... една стрелка все още ме боли -
кажи кога е време за обичане?
© Йорданка Гецова All rights reserved.
