Сътворих те, чакам те!
Тоя мъж ще бъде старо вино,
което ще напия от стакана на Живота,
и езеро, в което ще потапям
лъчите на очите си!
Ще бъде ухание на роза,
което вае от духа ми елф,
танцуващ сред ефира!
Тоя мъж ще бъде желания ми сън,
сред който ще съм приказно видение,
ще бъде лъвска грива,
върху която ще почивам уморена...!
Една новородена приказка,
в която ще съм самодивата...!
Тоя мъж ще бъде деветата вълна,
понесла върху гребен
величието на мига - да бъда с него!
Една зора, която ще изгрее
върху безкрайната пътека на света,
ще бъде вдишване, а аз издишване
във вечното дихание!
Ще бъде бог за изповед и вяра,
и панацеята за мойте рани,
горещи устни, върху които се разтапям
като кристалче
и изворът на сребърния смях,
бълбукащ във очите ми!
Да стъпвам в стъпките му,
длан да съм в дланта му -
вечно!
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
