Съвест
Що си мълчите като някои кютуци?
Хора ли сте вие или сте боклуци?
Що не се изправите и не кажете смело
какво вие е дало училището и какво ви е взело?
Страх ли ви сковава, или безразличие,
умора ви налегна и пълно безличие,
ще разбера страха- големия, познатия,
но не е страх, братя, ами е апатия!
Що не сте честни и поне малко достойни?
Що не реагирате на дела непристойни?
Ами очите си затваряте за всяко престъпление,
всичко за шега взимате, и за забавление.
Що не махнете това робско поведение-
слепота, глухота и пълно смирение.
Що не се събудите от тоя сън дълбок,
който в душите ви се е свил като смок.
И стиска ли стиска, съвестта ви задушава,
и гласът на истината напълно заглушава.
Каква е ваш’та вяра, на кого слугувате?
И защо за правдата вече не тъгувате?
И пак сме заедно- риба, рак и щука,
а змията е жива, кръвта ни изсмука.
Но така ще е, братя, докато мълчите-
ще ближем рани стари и ще хулим дните.
© Франческа Салиери All rights reserved.
